Тазгодишният месец май освен, че ме заля с политическото буквоподреждане ме направи свидетел и на две много приятни събития. След смешния плач на кремиковските синдикални лидери комбинатът спря и дай Боже това да е за винаги – ще имаме малко повече чист въздух в София. Пътува към небитието една голяма лъжа на отминала епоха.

Второто събитие е откриването на монумента „Книгата”, единствен по рода си в Европа, а може би и в света. Когато, преди време, ми разказаха идеята неволно си помислих - не погребваме ли книгата. Та нали чрез монументите бележим неща, които са отминали, изчезнали. Как така ще прави паметници на книгата?

Всъщност, защо не! Нима след като има паметник на Бременските музиканти в центъра на Бремен или на Паниковски в Киев, те са заминали в небитието. Те са си там където са ги поставили приказките и книгите за тях. Пак там са и изобразените върху безбройните паметници на наши и чужди писатели пръснати по земята. Те просто са в нашите души, малки или големи. Литературната ни памет.

Така, съвсем логично и естествено софийският монумент „Книгата” зае своето място в съзнанието ми и престана да ме притеснява, че погребваме книгата. Изграден по идея на проф. Стоян Денчев, ректор на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, той беше открит на 24 май в двора на училището. И не, за да ни напомня за изчезващата книга, а за да се прекланяме пред онова, което тя ни е дала.

Може би, всичко ви звучи високопарно, но след мъчителната гледка в тазгодишния панаир на книгата и още по-мъчителното безразличие на букворедящите ни политици по отношение на финансовите облекченията за книгите, горните редове са си съвсем на място.

В крайна сметка каква е връзката между Кремиковци и книгата. Връзката е повече от очевадна. Не може за една загиваща от десетилетия фабрика за желязо, дим и боклуци да тупаш джобовете на гражданството и като част от това тупане да е безумния данък ДДС от 20%. Тези дни се промъкна информацията, че оборота от книги в България е около 130 мил. лева годишно, следователно от тях държавата прибира 23 мил. лева, които няма начин да не са изпушили през кремиковските комини.

Така че, паметникът на книгата ни е необходим, за да напомня къде и за какво трябва да инвестираме. Банките и фабриките фалират, но образованата и здрава нация не може да фалира.

и словото! защото чрез него търсим истината, макар и рядко да я намираме.

радвам се, че има такъв паметник.

о, неразумни! Кремиковци спря - София не стана по-чиста. И да затворят Кремиковци - книгите няма да поевтинеят, политиците пак ще ни лъжат, мафиотите ще крадат, простотията ще тържествува! Само безработните ще се увеличават, но какво от това - те без друго нямат пари за книги.

(вероятно единствен в Европа), що да нема и каменна книга. Еднакво тъпо е, а и очевидно има традиции.

че скоро ще се появи гатанка: ,,Книга - що е то?,,

привет! Равам се, че те засичам тук.

изобщо няма да се случи. който трябва знае що е книга :-)

Ако не уважаваш творците на книгата, поне да я увековечиш като паметник!